Съвети и идеи за домашния майтор!!! (тема е с продължение)

1.- Рязането на метал с ножовка не е леко. Намажете мястото на разреза с рициново масло и веднага ще почувствате, че рязането се ускорява.
2.- Когато пробивате отвор в тънък метален лист, стегнете листа в менгеме заедно с дървено трупче. Така ще избегнете всякакви нежелателни деформации
3.- Четките поставени в буркани или кутии с разтворител, под собствената си тежест се деформират и след това трудно се работи с тях. Много по-добре е да се съхраняват в използвани пластмасови бутилки. Изрязани по подходящ начин, така че дебелата част на дръжките се задържа от гърлото и четката не опира в дъното.
4.- Нарежете парчета от гумен шланг, разрежете ги надлъжно от едната страна и ги заковете на подходяща дъска. Така инструментите в домашната ви работилница ще бъдат „винаги“ подръка.
5. За да не дупчите краищата на листа, достатъчно е да закрепите на чертожната дъска четири ивици от плътна хартия или картон.

6.При продължително рязане с ножица на картон или друг плътен материал появяването на мехури и мазоли по пръстите е неизбежно. От тази неприятност може да се избавите, ако предварително обвиете халките на ножицата с изолирбанд.

7.Най-добрият предпазен калъф за острието на трион или ножовка е надлъжно прорязан маркуч с подходящ диаметър.

8.Шишето с машинно или друго масло, което се намира във всяка домашна работилница, бързо се зацапва от стичащото се масло и замърсява ръцете и масата. Ако поставите на гърлото на шишето парче стиропор или картон, ще се избавите от тази неприятност.

9.„Косопадът“ на четката за боядисване може лесно да се прекрати, ако в пристягащия пръстен пробиете отверстие и пръснете вътре няколко капки подходящо лепило.

10.Дървена поличка, закачваща се за стълбата, която ползвате при боядисване, не само ще освободи ръката ви от кутията с боя, но ще направи и пребиваването ви на стълбата по време на ремонта по-безопасно.

11.Ако обедините четката и шпаклата, вие веднага ще почуствате предимството на такъв комбиниран инструмент, щом започнете да боядисвате стена, по която след шпакловане все още има грапавини и неравности.

12.Ако при ремонт се налага продължителна работа на стълба, закачете в горния й край парче плат с зашити на него джобове. Така постоянно ще имате до вас необходимите инструменти.

13.За да не засъхне изцапаната с блажна боя четка, тя трябва да се постави в стъклен буркан с разтворител, който се покрива с полиетиленова торбичка и се превързва плътно с канап или ластик.

14.Не е лесно да се скъси болт с ножовка, без да се повреди резбата му. Навийте на болта гайка и задачата ще стане съвсем проста.

15.Метално топче може надеждно да се стегне в менгеме, ако от двете му страни се постави по една гайка.

16.Ако вграждате в стена (с цимент или гипс) болт с главата навътре и с резбата навън, закривете вградената част под ъгъл около 30 градуса. Това ще увеличи устойчивостта на болта.

17.Нерядко чекмеджето на бюрото, шкафа или масата започва да „заяжда“. Натъркайте триещите се повърхности с парафинова свещ и чекмеджето отново ще започне свободно да се движи в гнездото си.

Тази тема е с ПРОДЪЛЖЕНИЕ

В смисъл такъв,че всеки може да добавя съвети и идеи,но те ще се преглеждат от екипа ни(администратори и модератори) и така ще бъдат одобрявани.Ако някой пише ,,врели-некипели'' неговите ,,съвети и идеи'' ще бъдат премахвани

Съвети при къртене на бетон и стени




Кърти чисти извозва е сериозна и отговорна задача. Преди да започнете се уверете, че разполагате с необходимите инструменти – чук, секач и разбира се кирка. Ако на стената, която сте решили да заличите има контакти, врати или ел. кабели ги отстранете. Не започвайте от единия край никога! Правете малки дупки по цялата повърхност на стената.

Така тя ще заприлича на швейцарско сирене, но ще стане по-неустойчива и след това ще ви е по-лесно да я премахнете. Не е препоръчителни също така да започвате от долу. По-добре започнете от горната страна малко над средата и вървете от там навън.

Много внимавайте и се уверете, че стената, която ще събаряте не е носеща, защото може всичко да рухне върху вас. Ако не сте сигурни, че може да се справите по-добре се обърнете към специалисти.

Поставяне на ламиниран паркет

Поставянето на ламиниран паркет не е лесна задача. Необходимо е да следвате определени стъпки и да отделите необходимото време. В крайна сметка може да се научите да го поставяте и с минимални усилия да освежите дома си.

Необходимите материали и инструменти за ремонта са ламиниран паркет, силиконова паста, клинчета, прободен трион, чук, ударно-пробивна бормашина, линия и молив.



Съветваме ви като за начало да оставите ламинираният паркет за 48 часа в ремонтираната стая, за да се климатизира и да се избегне свиване или раздуване от влажността и температурата. Също така проверете дали на пода няма вдлъбнатини по-големи от 3 мм. Ако има трябва да ги запълните и изравните със само разливаща се замазка.

Задължително е да поставите подложка от полиетиленово фолио и някакъв еластичен материал. Това ще компенсира неравностите, ще предпази настилката от влага от пода и от триенето му с ламината. Първата дъска се поставя на около 15 мм от стената отново с цел да избегнем проблеми при свиване или разширяване на паркета.

Използват се специални клинчета, като 2 са достатъчни за една дъска. В случай че стените са криви или оставяме малко по-голямо разстояние или надлъжно режем крайните дъски с прободен трион. Следващата стъпка е да срещнем първата и втората дъска. Това става като почукваме края с дървен блок и чук.

Когато достигнем до последната дъска от първия ред, трябва да измерим необходимата дължина точно и да изрежем дъската с прободен трион. Монтираме и съединяваме отрязаната дъска.

След като приключим със съединяването на дъските от първия ред, трябва да намажем връзката със следващия ред със силикон. Това ще предпази ламината от проникване на вода под него, в случай че разлеем вода или в последствие при почистване с мокър парцал.

Така описаната процедурата се повтаря, докато покрием цялото помещение с ламиниран паркет.

Как се прави Гипсова шпакловка

Сблъсквали ли сте се с това да правите гипсова замазка. Първоначално бях дочул, че е доста трудна работа и ако не си майстор няма да можеш да го направиш. По-принцип не приемам „не може” за отговор, пък и тези „майстори” все някъде са се научили да го правят. Предупреждавам обаче, че ако не сте готови да правите неща повторно и да се борите с неуспехите, по-добре викнете човек. Това наистина е трудна задача, но може да бъде усвоена бързо. Тук ще се опитам да ви дам ценните съвети, които научих докато правех замазката в стаята си.

Първото и най-важно нещо е избора на материали за работа. Аз лично обичам да работя с нови инструменти, но честно казано добре поддържаните стари също вършат работа. За самата шпакловка ви трябва малка шпакла, пердашка и мистрия евентуално. Трябва преди работа да сте изчистили перфектно инструментите, за да не оставят грапавини. Другото нещо което бих ви препоръчал – това че някога се е използвал чист гипс, не означава, че и сега вие трябва да го правите. Абстрахирайте се от „старите майстори”, които ползват първобитни методи, само за да стане по-бавно и да вземат повече пари. Вземете си гипсова замазка – вече доста български фирми я предлагат. Също така не вземайте най-евтината. Цените варират около десетина лева за 25 кг(покрива около 20 кв. метра). За справка чистият гипс е някъде половината на тази цена, но е два пъти повече работа. Повечето замазки стягат за около половин час и може да се работи много спокойно от един човек(за гипс трябват двама – един да прави шпакловането и един да разбърква разтвора). Купете и необходимото количество грунд. Разходът му е около литър за 30 кв. метра.

Подготовката на стената

Това е важен момент. От него зависи колко време ще се радвате на работата си и дали ще се радвате въобще. При всички положения е добре да грундирате преди шпакловането. Това е застраховка, която може да ви спести тонове неприятности. Отнема към 6 часа да изсъхне, но след това нещата ще станат сравнително лесно. Ако основата е вар и пясък е добре да направите малки дупки в стената на разстояние 10-15 сантиметра една от друга с върха на тесла да кажем. Така замазката ще се хване по-здраво.
Ако има ронещи се участъци е добре да ги поразровите до по-здрава основа. Големите дупки може да запълните с чист гипс грубо за да се стегнат по-бързо, а и да не хабите от замазката. След като сте се уверили че всичко е добре подготвено преминаваме към същинската част.

Шпакловане

Започва трудната част. Първо трябва да усвоите движението. След като в съд сте разбъркали част от гипсовата замазка с вода(желателно е да е с бъркалка или бормашина. Гъстотата трябва да е като на сметана.) поставяте с шпакла или мистрия върху единия край на пердашката материал. Започвате от долу на горе с леко натискане, държейки инструмента наклонен около 30 градуса към вас, да разнасяте материала. Може да направите това повече от веднъж. Без място за паника сега стената трябва да е грапава и неравна. След като нанесете достатъчно материал започвате да шпакловате. Почиствате с шпаклата пердашката, така че върху нея да не остане нищо. След което с кръгови движения, под ъгъл от 30° наклонен към вас, само в едната посока(или само на ляво или само на дясно, в никакъв случай не пълен кръг) започвате изглаждането на стената. Може на някой места да не се получи идеално. Първо ако стената е доста ронлива вероятно малки камъчета ще се залепят върху пердашката и ще оставят драскотини. Това не бива да ви притеснява при много неравна основа е добре да се мине два пъти, като втория път е след като е изсъхнал първия. Ако все пак останат драскотини и неравности, погрижете се те да са изпъкнали а не вдлъбнати. Във финалната част ще ги коригираме. Проверявайте с нивелир дали стената е равна. Така бавно, но славно ще успеете да шпакловате стената. Надали тя ще е идеална за сега, но не се притеснявайте – ще я направите „майсторски” .

Финална част

Време е да изгладим стената напълно. Ако някъде има малки повърхности, в които не може да работите с пердашката, шпакловайте с малката шпакличка или ако може с мистрията. След това, вземете шкурка и дървено трупче. Увийте шкурката около трупчето и леко изшкуркайте всички грапавини по стената. Ако те са изпъкнали това ще стане лесно, но ако са вдлъбнати ще се наложи да ги запълните с материал. Шпакловането се извършва след изсъхване на стената. Ако разполагате с виброшлайф бихте могли да ползвате него при изглаждането на грапавините. Добра идея е да си поставите нещо на устата и носа, за да не вдишвате прахта, която се вдига.

След тези операции би трябвало да имате много гладка и добре направена стена. Всичко зависи от това колко внимателно сте работили. Наслука!

Смяна на керемиди

Смяната на счупени керемиди на покрива не е трудна задача. В тази статия ще Ви покажем един лесен начин. Най-големият проблем при ремонти на покрив е че може да счупите допълнително здрави керемиди, заради една единствена счупена. Затова бъдете внимателни!

Ще са Ви необходими следните инструменти и материали:
- 2 шини
- здрави полимерни керемиди

Стъпки на работа:

Поставете едната шина под керемидата над тази, която ще бъде заменена.
Уверете се, че и двете керемиди над счупената са повдигнати. Бъдете внимателни.
След това поставете другата шина под керемидата, която се намира в ляво на счупената керемида.
След като околните керемиди, вече не притискат счупената керемида можем да я премахнем.
Плъзнете новата керемида на мястото й така, че да легне здраво на покрива.
Премахнете шината първо от долния ляв ъгъл, а след това и тази от горния десен ъгъл.
В следващото видео може да видите отново всяка от стъпките при подмяна на счупена керемида:

Как да пробием стъкло при ремонти

Да се пробие стъкло при ремонт не е никак лесна работа, защото и при най-малката грешка материалът се разрушава. И това се отнася не само за стъклото. Нека то бъде само пример и при обработването на други твърди материали важи същото.



Макар и по-бавно, при любителски условия , могат да се пробиват стъкло, керамика, ферити, закалена стомана и др., като се използва свредло от мек метал и абразив. По-точно, пробиването се извършва абразивът, който се смила между челото на свредлото и обработвания материал.

Пробиването при ремонти е по-ефективно, ако свредлото е кухо и е от мек метал (мед, алуминий или месинг). Може да се използва готова тръбичка с диаметър, равен на диаметъра на отвора, или се изработва. За абразив се използва карборундов прах. Такъв прах може да се получи от шкурка.

Във всички случаи абразивът се разбърква с вода, докато се получи рядка каша. Най-ефективно се пробива с малка бормашина, закрепена на статив, като се използват малките и средни скорости. Плоските материали се поставят върху подложка от пресован картон или велпапе.

Продължителността на пробиването зависи много от натиска. Оптималният натиск зависи от много фактори, затова не може да се дадат някакви установени показатели. Хубаво е да направите няколко проби, върху излишен къс от същия материал, докато се установи оптималния натиск.

Задължително е при пробиването периодично да се добавя абразивна каша и на всеки 8-10 сек. да се повдига свредлото, за да прониква абразив и да се охлажда. При този ремонт се дочува характерен шум, намаляването на който означава недостатъчно количество абразив. Към края на пробиването натискът се намалява, за да се предотврати откъртване на късчета от материала.

Как да направим сами кутия за бижута

Коледа наближава и ние от maistorcho.bulgarianforum.net ви предлагаме едно лесно, но красиво решение за подарък за любимата жена – изработка на кутия за бижута в лесни стъпки. Необходими са ви: малки дъсчици, лепило, ножовка, пила, менгеме, с което да пристягате частите, лак, домакинско фолио, меко парче плат.



1. Изрязваме отделните части от кутията (Горна част 12 парчета с дължина 2040 мм; Долна част 6 парчета с дължина 2049 мм; Къса част 20 парчета с дължина 50 мм). Изпиляваме назъбените краища, ако е необходимо. Придаваме цвят на 1/2 от частите и от двете страни.

2. След като изсъхнат поставяме частите върху фолио. Поставяме лепило на тясната страна, за да залепим и сглобим горната и долната част на кутията за бижута – необходими са 6 дълги части за всяка страна. Не залепвайте централната част. Залепваме ги, притискаме ги, почистваме излишното лепило и изчакваме да изсъхне.

3. На следващата стъпка, трябва да сглобим частите на кутията. Това трябва да се направи бързо и с еднократни действия преди лепилото да изсъхне. Отново поставете фолио на основата, върху която работите, за да не се залепят частите върху работното ви място. Залепете 6 от дългите части, като леко ги разместите, както е показано в клипа. Залепете и позиционирайте късите парчета. Ако сте оцветили частите, спазвайте цветовете.

4. Закрепете внимателно току що залепените части, за да се разместят. Остава да залепим и капака на кутията. Преди това поставете вазелин върху страната, от която ще се отваря кутията. След това залепете и капака както е показано в клипа (3:23). Изчакайте да изсъхне.

5. С прозрачен спрей-лак придайте блестящ и красив вид на кутията. На дъното й залепете меко парче плат.

Весели празници!

Изолиране и уплътняване на прозорци

Студените дни не са толкова далеч и за домашния майстор е време да помисли за изолирането и уплътняването на прозорците в дома. Не са необходими големи ремонти, за да намалите топлинните загуби през студените дни. В тази статия ви представяме малко информация в цифри за проблема и съвети как да го решите с малко усилия.

Най-голямо количество топлина се губи през прозорците и вратите – от 20 – 30% при малките едно- и двуфамилни жилищни сгради до 55- 60% за апартаментите в големи блокове. Тези стойности важат за изправни, добре остъклени и уплътнени прозорци – нещо, което се среща сравнително рядко и на практика топлинните загуби през тях могат още да нарастват!



Причината е, че жилищата в малките сгради имат повече външни стени и процентно по- голяма площ към тавана и към мазето със съответстващите и разходи. Същевременно трябва да приемем прозорците и като източник на допълнителна топлина, която прониква със слънчевите лъчи. Проблемът се свежда, от една страна, до увеличаване на топлинния приток, а от друга – до максимално ограничаване на изтичането на топлина.

Приема се, че за нормално естествено осветяване на помещенията площта на прозорците трябва да бъде около една седма от площта на пода. Енергийните загуби през прозорците се дължат на преминаването на топлината през стъклата и рамките и на загуби поради изтичане на въздух през не плътностите.

Понеже самото стъкло е добър проводник на топлина, намаляването на разходите се постига чрез затваряне на въздушен слой между две стъкла. Допълнителни възможности за намаляване на топлинните загуби предлага замяната на обикновеното прозоречно стъкло с двойни или тройни стъкло пакети.

Възможностите на домашния майстор да се прояви са най-големи при уплътняването на прозорците. Първото нещо, което трябва да се направи при настъпване на есенния сезон, е да се огледат прозорците, да се ремонтират или подменят счупените стъкла. Не плътностите между крилата и касата се уплътняват с някои от намиращите се на пазара материали: дунапренови ленти, обли или микро порести каучукови уплътнители и метални ленти.

Практика е, особено в страни с по-студен климат през зимата крилата на прозорците да се облепват с хартиени или други подходящи лепенки, които захващат едновременно крилата и касата. За проветряване се оставя не облепен само един прозорец, а останалите не се отварят през целия отоплителен период. Този метод е доста примитивен, но както повечето прости ремонти е ефикасен.

По-тесните пролуки между строителната конструкция се уплътняват с гипсов разтвор или в по-добрия случай – със специални уплътнителни материали. Не пренебрегвайте и ролята на плътните завеси. Нощно време ги спускайте и се уверете, че са плътно прилегнали до стените. Те не само ще задържат топлия въздух, но и ще спрат студеното лъчение от стъклата.